Постинг
12.05.2010 21:13 -
Етюд за двама
Двамата мъже кимнаха с глави, помолиха да им донесат кафе, посветиха много време и мълчание на взаимно предлагане на цигари и кибрити. Погледнаха през прозореца сивата и кална улица, в края на която, в последната локва се оглеждаше небето кафяво и мръсно.
Така и не усетиха как постепенно се стъмни и денят се стопи под навеса на вечерта. Луната заслиза тромаво, чувствайки се фалшива и изложена на показ, прекалено заоблена като завой в празното пространство.
Що се отнася до мъжете, бяха вяли, напразно търсещи някакъв начин на сбогуване, който би могъл да им вдъхне бодрост, за да придобият вид на хора в добро настроение, които са си разказали някаква клюка, която с радост ще споделят с жените си, каквито наистина нямат.
Така и не усетиха как постепенно се стъмни и денят се стопи под навеса на вечерта. Луната заслиза тромаво, чувствайки се фалшива и изложена на показ, прекалено заоблена като завой в празното пространство.
Що се отнася до мъжете, бяха вяли, напразно търсещи някакъв начин на сбогуване, който би могъл да им вдъхне бодрост, за да придобият вид на хора в добро настроение, които са си разказали някаква клюка, която с радост ще споделят с жените си, каквито наистина нямат.
